От днес България се присъединява към семейството на над 30 – те държави от европейския континент, повечето от които членки и на Европейския съюз, които са възприели под една или друга форма оценката на въздействието като механизъм който позволява вземането на решения по регулиране да бъде основано на доказателства.
От днес българският законодателен процес започва да функционира по различен начин от досегашния, който до голяма степен носеше белезите на епохата от преди 10 ноември 1989 г. Оценката на въздействието създава нов порт към данни, информация и експертиза, към който законодателният процес може директно да се включи и да стане по-обективен, по-безпристрастен и да започне да произвежда по-добро регулиране.
От днес законодателната дейност става и по-демократична, защото се открива за обществото. При разработването на законопроектите субектите с право на законодателна инициатива ще са длъжни да обявяват своите намерения в рамките на един 1-месечен прозорец, отворен за мнения, предложения и препоръки на техните потребители – гражданите и обществото, с които те ще следва да се съобразяват, чрез задължителните обществени консултации. Това, освен че прави по-прозрачен процеса, повишава легитимността на вземаните решения по регулиране и създава предпоставки за по-добро правоприлагане.
От днес се полагат основите на едно по-качествено българско законодателство. Оценката на въздействието, освен че е източник на надеждна информация, доказателства и експертиза има сериозен систематизиращ и дисциплиниращ ефект спрямо законодателството. Тя изисква ясно дефиниране на проблемите, задаване на цели и поставяне на резултати за постигане пред нормативните актове с ясни срокове и индикатори за успех. На базата на тях, в определен срок след като тези актове са действали, законът изисква извършването на последваща оценка на въздействието, чрез която да се измери прогреса, успеваемостта и резултатността на въведените актове и която да препоръча тяхното оставяне в сила, изменение или отмяна.
Да си пожелаем успех!
