На 11.11.2022 г. беше обнародван промененият Правилник за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС). За първи път за последните 6 години, от старта на регулаторната реформа в България е допълнена Методологията за извършване на предварителна оценка на въздействието на законопроектите, внасяни от народни представители с нов самостоятелен елемент или по-точно аспект на оценката, озаглавен „Равно третиране от държавата и балансирано демографско развитие“.
С промените, от народните представители вносители на законопроекти се изисква на отделен ред или в самостоятелен раздел от предварителната оценка на въздействието да описват как техните предложения допринасят за спазване на принципа на равенство съгласно българското законодателство и за равното третиране от държавата на българите и българските граждани, живеещи извън страната, включително за приобщаването им към държавния и обществено-политически живот в България. Отделно от това, те са длъжни да посочат и какви са очакваните въздействия на техните предложения върху балансираното демографско развитие, включително върху темповете на намаляване на броя на населението, динамиката на миграционните потоци и ограничаването на броя на емигриращите българи.
Обективната обосоновка на тези промени в ПОДНС, дадена в предварителната оценка на въздействието изготвена за тях е, че по данни на Националния статистически институт и според последното преброяване на населението от 2021 г. актуалният брой на българите, живеещи извън границите на страната е между 1,5 и 2,4 млн. Това означава трайно запазване на тенденцията делът на българите, живеещи извън България да е равен на близо 30% от населението, живеещо на територията на страната. Актуалните данни за демографската ситуация в България от 2021 г. показват, че продължава процесът на ускорено намаляване и застаряване на населението, намалява коефициентът на обща раждаемост и нараства коефициентът на обща смъртност.
Като цяло промените в методологията за извършване на предварителна оценка на въздействието, която е част от ПОДНС заслужават адмирации. От една страна, те разширяват субектния обхват на оценката, като образно казано включват в нея нови 2 млн. българи, които до момента са били изключени от националното ни законодателство, като че ли не съществуват, а това са близо една трета от всички българи. От друга страна, те правят законодателния процес, който се развива в рамките на НС, по-приобщаващ и отразяващ водещотоза всички времена и особено ключово днес измерение „основни човешки права“. На трето място, методологията за първи път по императивен начин кара всички депутати, когато решат да законодателстват, да си задават въпроса с екзистенциално значение, който почти е забравен понастоящем: ще ни има ли българите като нация при актуалното ни демографско развитие.
