Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие регулирането, наред с паричната и фискалната политика, е един от трите ключови лоста, с които правителствата предопределят икономическото развитие на своите държави и благополучието на техните общества. Добре разработена регулаторна политика, разбирана като цялостен процес, който правителствата използват за създаване на политики и мерки за регулиране, е от критично значение за една държава при постигане на нейните стратегически цели.
Днес 8 години след началото на регулаторната реформа в България процесът на вземане на най-важните решения в държавата тези по регулиране чрез право все още е недостатъчно обективен и прозрачен. Тези негови недостатъци имат своето пряко отражение върху качеството на произвежданите нормативни актове. А качеството на законодателството е правопропорционално на качеството на живот на българските граждани. Съществува безспорна пряка връзка между качеството на законодателния процес и благосъстоянието на хората, перспективите пред обществото и възможностите за развитие пред държавата.
Това, което наблюдаваме днес е точно обратното на очакванията, които имаше държавата и обществото в началото на регулаторната реформа.
- Налице е повсеместен правен нихилизъм. Неспазването, неприлагането и неизпълнението на закона се е превърнало в норма и започва от хората, които приемат и налагат правилата – законодателите в НС, които задават еталона за подражание на цялото общество със собственото си противоправно поведението.
- Съществува рекорден срив в доверието на гражданите и обществото „в системата“, в държавата и специално в българския законодателния орган, което се дължи на прибързаното, произволното и изобилно законодателстване през последните години.
- Качеството на българските нормативни актове, особено на законите, продължава да бъде незадоволително. Това е следствие от формалното прилагане на предварителната оценка на въздействието особено от страна на Народното събрание през последните години и т.н.
- Липсва обратната връзка между законодателния процес и дейността по правоприлагане, което е резултат от непълноценното прилагане на последващата оценка на въздействието на законодателството.
- У нас все още липсва цялостен подход към обществените консултации в процесите на вземане на решения по регулиране, поради факта че Народното събрание осма година отказва да изпълни изискванията на закона и не провежда обществени консултации в структуриран вид по законопроектите, внасяни от народните представители.
