Данните от последното изследване на законодателната дейност на Народно събрание, проведено от Библиотечно-информационен и изследователски парламентарен център към законодателния орган обхваща законопроектите, внесени през периода 11 ноември 2024 г. – 11 август 2025 г., които подлежат на оценка на въздействието сочат, че разпределението между субектите с право на законодателна инициатива за периода е следното: 75.7% от законопроектите са внесени от народни представители – индивидуално или като група и 24.3% са с вносител Министерски съвет.
Това означава няколко неща:
- Народното събрание продължава да бъде „бързата писта“, през която лесно и безпроблемно се прокарват 3/4 от най-важните нормативни актове в държавата, каквито са законите;
- Аномалното и от никого предвиденото изместване на законодателната инициатива от МС към народните представители, в резултат от регулаторната реформа, с цел заобикаляне на закона се запазва с пълна сила;
- Регулаторната реформа в България е неефективна, защото обхваща не повече от 1/4 от проектопредложенията за промени в действащото законодателство.
Съчетанието от посоченото доведе до безпрецедентни изкривявания на законодателния процес, при които народните представители без чувство за отговорност, срам и свян си позволяват пред очите на цялото общество да приемат проектозакон в парламентарна комисия за по-малко от 30 секунди.
Всичко това има за резултат масова загуба на доверие на българите не просто в един орган или институция като Народното събрание, а в цялата „система“. Това означава цялостно отхвърляне и резигнация не просто на държавата като съвкупност от институции, а непризнаване на легитимност на нейните действия и актове, включително най-важните от тях, каквито са законите.
На този фон през пролетта на 2025 г. българското правителство с Решение № 175 на Министерския съвет от 21.03.2025 г. прие уникален за нашата история документ, озаглавен Концепция за развитие на регулаторната политика на Република България 2025 – 2027 г. Според анотацията към него, концепцията е изготвена в отговор на препоръките на Комитета за регулаторна политика на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. С нейното приемане се цели подобряване на нормотворческия процес, намаляване на административната тежест, насърчаване използването на алтернативни и гъвкави регулаторни подходи, подобряване на правоприлагането и др.
Основният недостатък на концепцията е, че тя изначално не може да разреши генералния проблем, демонстриран по-горе, свързан със заобикалянето на закона от народните представители – вносители на законопроекти, който подкопава ефективността на регулаторната реформа като цяло, защото тя се отнася само и единствено за проектопредложенията на Министерския съвет.
