en

От есента на 2025 г. Центърът за оценка на въздействието на законодателството е част от консорциум, който изпълнява Проект GRACE, (съкращение от Guaranteeing Rights and Charter Enforcement) „Гарантиране на права и прилагане на Хартата“, наречен, което е съкращение от. Проектът е финансиран по Програма „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV) на Европейската комисия и цели да изведе на ново ниво прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС) в държави членки на Съюза, които са уязвими към влошаване на прилагането на основните права и върховенството на закона през последните години. Проектът се изпълнява в три целеви държави Румъния, Гърция и България, като използва експертизата и опита на организации, работещи на ниво ЕС, които са със седалище в Белгия. Той се стреми да разреши проблема с ниската осведоменост относно Хартата сред обществеността и националната администрация, което пряко влияе върху състоянието на основните права в участващите страни. Чрез провеждане на дейности за изграждане на капацитет както за държавна и местната администрации, така и за организации на гражданското общество, и установяване на систематичен и всеобхватен механизъм за мониторинг на прилагането на Хартата, GRACE цели да оцени и преодолее съществуващите пропуски и да се застъпи за подходящи реформи, които са от критично значение за спазването на основните права, залегнали в Хартата. Проектът има за цел да насърчи сътрудничеството между организациите на гражданското общество, националните и местните власти и широката общественост, с което да гарантира, че основните права са не само зачитани, но и спазването им е активно отстоявано, което води до по-приобщаващо, прозрачно и ефективно разработване на политики в избраните държави членки на ЕС. Партньори: European Citizen Action Service (ECAS) – Белгия Centre for European Policy Studies (CEPS) – Белгия Romanian Center for European Policies (CRPE) – Румъния Hellenic Foundation for European and Foreign Policy (ELIAMEP) – Гърция Институтът по публична администрация (ИПА) в България е асоцииран партньор. Центърът е изпълняващият партньор за България.

Данните от последното изследване на законодателната дейност на Народно събрание, проведено от Библиотечно-информационен и изследователски парламентарен център към законодателния орган обхваща законопроектите, внесени през периода 11 ноември 2024 г. – 11 август 2025 г., които подлежат на оценка на въздействието сочат, че разпределението между субектите с право на законодателна инициатива за периода е следното: 75.7% от законопроектите са внесени от народни представители – индивидуално или като група и 24.3% са с вносител Министерски съвет. Това означава няколко неща: Народното събрание продължава да бъде „бързата писта“, през която лесно и безпроблемно се прокарват 3/4 от най-важните нормативни актове в държавата, каквито са законите; Аномалното и от никого предвиденото изместване на законодателната инициатива от МС към народните представители, в резултат от регулаторната реформа, с цел заобикаляне на закона се запазва с пълна сила; Регулаторната реформа в България е неефективна, защото обхваща не повече от 1/4 от проектопредложенията за промени в действащото законодателство. Съчетанието от посоченото доведе до безпрецедентни изкривявания на законодателния процес, при които народните представители без чувство за отговорност, срам и свян си позволяват пред очите на цялото общество да приемат проектозакон в парламентарна комисия за по-малко от 30 секунди. Всичко това има за резултат масова загуба на доверие на българите не просто в един орган или институция като Народното събрание, а в цялата „система“. Това означава цялостно отхвърляне и резигнация не просто на държавата като съвкупност от институции, а непризнаване на легитимност на нейните действия и актове, включително най-важните от тях, каквито са законите. На този фон през пролетта на 2025 г. българското правителство с Решение № 175 на Министерския съвет от 21.03.2025 г. прие уникален за нашата история документ, озаглавен Концепция за развитие на регулаторната политика на Република България 2025 – 2027 г. Според анотацията към него, концепцията е изготвена в отговор на препоръките на Комитета за регулаторна политика на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. С нейното приемане се цели подобряване на нормотворческия процес, намаляване на административната тежест, насърчаване използването на алтернативни и гъвкави регулаторни подходи, подобряване на правоприлагането и др. Основният недостатък на концепцията е, че тя изначално не може да разреши генералния проблем, демонстриран по-горе, свързан със заобикалянето на закона от народните представители – вносители на законопроекти, който подкопава ефективността на регулаторната реформа като цяло, защото тя се отнася само и единствено за проектопредложенията на Министерския съвет.

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие регулирането, наред с паричната и фискалната политика, е един от трите ключови лоста, с които правителствата предопределят икономическото развитие на своите държави и благополучието на техните общества. Добре разработена регулаторна политика, разбирана като цялостен процес, който  правителствата използват за създаване на политики и мерки за регулиране, е от критично значение за една държава при постигане на нейните стратегически цели. Днес 8 години след началото на регулаторната реформа в България процесът на вземане на най-важните решения в държавата тези по регулиране чрез право все още е недостатъчно обективен и прозрачен. Тези негови недостатъци имат своето пряко отражение върху качеството на произвежданите нормативни актове. А качеството на законодателството е правопропорционално на качеството на живот на българските граждани. Съществува безспорна пряка връзка между качеството на законодателния процес и благосъстоянието на хората, перспективите пред обществото и възможностите за развитие пред държавата. Това, което наблюдаваме днес е точно обратното на очакванията, които имаше държавата и обществото в началото на регулаторната реформа. Налице е повсеместен правен нихилизъм. Неспазването, неприлагането и неизпълнението на закона се е превърнало в норма и започва от хората, които приемат и налагат правилата – законодателите в НС, които задават еталона за подражание на цялото общество със собственото си противоправно поведението. Съществува рекорден срив в доверието на гражданите и обществото „в системата“, в държавата и специално в българския законодателния орган, което се дължи на прибързаното, произволното и изобилно законодателстване през последните години. Качеството на българските нормативни актове, особено на законите, продължава да бъде незадоволително. Това е следствие от формалното прилагане на предварителната оценка на въздействието особено от страна на Народното събрание през последните години и т.н. Липсва обратната връзка между законодателния процес и дейността по правоприлагане, което е резултат от непълноценното прилагане на последващата оценка на въздействието на законодателството. У нас все още липсва цялостен подход към обществените консултации в процесите на вземане на решения по регулиране, поради факта че Народното събрание осма година отказва да изпълни изискванията на закона и не провежда обществени консултации в структуриран вид по законопроектите, внасяни от народните представители.

Препоръките и предложенията за усъвършенстване на цялостната рамка на регулаторната реформа в България са ключовият резултат от успешно изпълнения от нас Проект „РЕГУЛАТОРНАТА РЕФОРМА В БЪЛГАРИЯ – ПЕТ ГОДИНИ НА ЗАСТОЙ ИЛИ РАЗВИТИЕ?“, финансиран по Оперативна програма „Добро управление”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по Процедура BG05SFOP001-2.025 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор „Повишаване на гражданското участие в процесите на изпълнение и мониторинг на политики и законодателство“. Неговата основна цел е да служи като наръчник за органите и администрациите на законодателната и изпълнителната власт чрез предлагането на конкретни практически разрешения на идентифицираните на базата на факти и доказателства проблеми, свързани с недоброто качество на разработваните публични политики и законодателство у нас. Крайният резултат, преследван от разработката е насърчаване на взаимодействието между институциите, вземащи решенията и тяхната администрация, от една страна и гражданите, от друга, при изготвянето на политики и мерки за регулиране за постигане на по-благоприятна регулаторна среда в България. Документът е достъпен тук: ПРЕПОРЪКИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ЦЯЛОСТНАТА РАМКА НА РЕГУЛАТОРНАТА РЕФОРМА В БЪЛГАРИЯ.

На 11.11.2022 г. беше обнародван промененият Правилник за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС). За първи път за последните 6 години, от старта на регулаторната реформа в България е допълнена Методологията за извършване на предварителна оценка на въздействието на законопроектите, внасяни от народни представители с нов самостоятелен елемент или по-точно аспект на оценката, озаглавен „Равно третиране от държавата и балансирано демографско развитие“. С промените, от народните представители вносители на законопроекти се изисква на отделен ред или в самостоятелен раздел от предварителната оценка на въздействието да описват как техните предложения допринасят за спазване на принципа на равенство съгласно българското законодателство и за равното третиране от държавата на българите и българските граждани, живеещи извън страната, включително за приобщаването им към държавния и обществено-политически живот в България. Отделно от това, те са длъжни да посочат и какви са очакваните въздействия на техните предложения върху балансираното демографско развитие, включително върху темповете на намаляване на броя на населението, динамиката на миграционните потоци и ограничаването на броя на емигриращите българи. Обективната обосоновка на тези промени в ПОДНС, дадена в предварителната оценка на въздействието изготвена за тях е, че по данни на Националния статистически институт и според последното преброяване на населението от 2021 г. актуалният брой на българите, живеещи извън границите на страната е между 1,5 и 2,4 млн. Това означава трайно запазване на тенденцията делът на българите, живеещи извън България да е равен на близо 30% от населението, живеещо на територията на страната. Актуалните данни за демографската ситуация в България от 2021 г. показват, че продължава процесът на ускорено намаляване и застаряване на населението, намалява коефициентът на обща раждаемост и нараства коефициентът на обща смъртност. Като цяло промените в методологията за извършване на предварителна оценка на въздействието, която е част от ПОДНС заслужават адмирации. От една страна, те разширяват субектния обхват на оценката, като образно казано включват в нея нови 2 млн. българи, които до момента са били изключени от националното ни законодателство, като че ли не съществуват, а това са близо една трета от всички българи. От друга страна, те правят законодателния процес, който се развива в рамките на НС, по-приобщаващ и отразяващ водещотоза всички времена и особено ключово днес измерение „основни човешки права“. На трето място, методологията за първи път  по императивен начин кара всички депутати, когато решат да законодателстват, да си задават въпроса с екзистенциално значение, който почти е забравен понастоящем: ще ни има ли българите като нация при актуалното ни демографско развитие.

Изминаха пет години от началото на регулаторната реформа в България, започнала с измененията и допълненията в Закона за нормативните актове в сила от 04 ноември 2016 г., с които бяха въведени съвременните европейски инструменти, гарантиращи качествено законодателството, каквито са оценката на въздействието на законодателството и обществените консултации в структуриран вид. Новото второ лого на Центъра за оценка на въздействието на законодателството е 5/10 по няколко причини. Първо, отбелязваме първите 5 години от регулаторната реформа. Второ, тази година нашата организация навърши 10 години от създаването си. Трето, 5/10 е равно на 1/2 , а регулаторната реформа у нас до момента се е случила наполовина (даже на по-малко), защото тя е силно ограничена, компрометирана и оттук безполезна особено в случаите, когато законодателният процес започва по инициатива на народните представители. И всичко това защото тя е пример за регулаторен провал. Изискванията спрямо нормотворческия процес, които реформата налага не се спазват или се изпълняват формално и частично. Налице е трайно нарушаване на правилата от властимащите при приемането на правила, които са задължителни за нас. Това доведе до всеобщо недоверие и дори омраза към тях и техните актове. Освен това, след началото на регулаторната реформа от ноември 2016 г. се наблюдава едно осезаемо изместване на законодателната инициатива от Министерския съвет към отделните народни представители. Обобщените данни за петгодишния период показват съотношение 57% на 43% на дела на актове внасяни от народните представители към тези от Министерския съвет. Това съотношение, респективно съотношението между дела на превърналите се в закони проекти с автор всеки от тези два субекта с право на законодателна инициатива до голяма степен са показателни за това доколко действащият законодателен процес е защитен от субективни влияния, изразяващи интереси, различни от обществения и доколко в него са съдържат способи или механизми, гарантиращи обективност при вземането на законодателни решения. Така, на петата година спокойно можем да заключим, че регулаторната реформа у нас е по-скоро РЕ:ФОРМА или РИФОРМА, както и че битката между Tеsla-та и Теслата, за която говорим от 2016 г. едва сега започва … Всичко това ясно се вижда от данните, представени в специално изготвения от Центъра за оценка на въздействието на законодателството доклад Пет години регулаторна реформа в България.

Обучението по модулната програма „Оценка на въздействието“ се предоставя съвместно от Института по публична администрация и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Програмата комбинира научното знание с аналитичните умения на практиците от държавната администрация, за да Ви представи продукт, която съчетава и балансира теорията и практиката в добре свързана система от знания и умения. Тя е разделена в следните модули: Модул 1: Оценка на въздействието в публичното управление Модул 2: Oценка на въздействието на регулирането Модул 3: Нормотворчество и нормотворчески процес Лекторите са представители на държавната администрация, НПО и академичен сектор. Програмата е подходяща за служители държавната администрация, НПО и частния сектор, възможност за networking. Първото обучение започва през март 2017 г. При повече заявки и интерес ще бъдат проведени обучения и през есента. Общата продължителност: 4 месеца, смесена форма на обучение – присъствено и електронно. Обучение: петък и събота (групови и индивидуални задачи). Успешно завършилите студенти получават документ за следдипломна квалификация, издаден от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Приемът на документи за кандидатстване в модулната програма се осъществява от Софийския университет. Документите за прием на кандидатите се подават в сградата на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“, ст. 47, от 10 ч. до 17.30 ч. в периода от 23.01 2017 г. до. 28.02.2017 г. Необходимите документи са копие на диплома за завършено висше образование, заявление по образец и СV. Такса за обучение: 750 лв. Вижте видеото за програмата :https://www.youtube.com/watch?v=QsgFm6NkA10

На 18 ноември 2016 г. в Държавен вестник беше публикувана Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието на нормативните актове от компетентността на Министерския съвет, съгласно изискванията на Закона за нормативните актове. Наредбата регламентира минималните изисквания за съдържание на частичната предварителна оценка, за което е приложен и съответният формуляр. Изброени са хипотезите, в които извършването на цялостна оценка на въздействието е задължително, които са при: изработване на проекти на нови закони и кодекси; изработване на проекти на нормативни актове, частичната предварителна оценка на въздействието, за които е установила, че могат да се очакват за значителни въздействия; препоръка за извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието от администрацията на МС според правилата, уредени в Наредбата; собствена преценка на съставителя на проекта на нормативен акт. В Наредбата е уреден и минималният обхват на цялостната оценка на въздействието, който включва като минимум: възможни негативни въздействия върху конкурентоспособността, пазарните отношения, конкуренцията, иновациите и/или потребителите; възможни негативни въздействия върху основните човешки права, върху отделни социални групи или върху обществото като цяло; възможни екологични въздействия на национално ниво; възможни икономически, социални и екологични въздействия върху отделни региони на страната; възможни разходи за засегнатите страни и как те се разпределят по групи или по сектори. Резултатите от цялостната предварителна оценка на въздействието се отразяватв доклад и резюме. Резюмето е отделен документ и се изготвя съгласно приложен към Наредбата формуляр. При всяка цялостна предварителна оценка на въздействието се извършва и оценка на въздействието върху МСП. Съгласно Наредбата, резултатите от прилагането на нормативните актове се проверяват чрез последваща оценка на въздействието. Тя изследва съотношението между поставените цели и постигнатите резултати при прилагането на нормативния акт. Определянето на обхвата и структурата на оценката се извършва чрез избор на критерии за оценка и преглед на промените в политиката, реализирана чрез нормативния акт за разглеждания период от време. При определянето на обхвата и структурата на оценката се използват някои или всички от следните критерии: постигане на целите; ефективност; ефикасност; устойчивост и полезност. За да се обезпечи изпълнението на Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието са внесени изменения и в Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация, публикувани в същия брой на Държавен вестник от 18.11.2016 г. Според тях частичната оценка на въздействието е задължителен елемент от предложението за включване на всеки законопроект в законодателната програма и от предложението за включване на всеки проект за подзаконов нормативен акт в оперативната програма на Министерски съвет. Устройственият правилник предвижда, дирекция „Модернизация на администрацията” към Министерски съвет ще се произнася относно необходимостта от извършване на цялостна оценка на въздействието и относно качеството на изготвените оценки на въздействието. Пълният текст на Наредбата можете да откриете тук. Извлечение на Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация, с посочени последните изменения може да бъде открито тук.